Среднощен мрак, във стаята блещука светлина.
А ти седиш сама, заслушана в ноща.
Музика тиха звучи, защо ли плачеш ти.
Музика тиха, стаята оглася.
А ехото, тихо и приглася.
Сълзите капят, върху белият лист.
Лист написан, от твоята ръка.
И на този лист написано е вече.
Че напуска тя света, неще го вече.
Поне кажи ми, защо го правиш ти?
Но тя мълчи и сълзи капят от нейните очи.
Среднощен мрак, във стаята блещука светлина.
А ти седиш сама, заслушана в ноща.
музика тиха звучи, защо ли плачеш ти.
Среднощен мрак.