автор: midnight_witch

облаците парфюмирани и мокри кърпички
копнеещи за допир
на тревожни устни и трептящо тяло
копринени наглед
а всъщност
малка капчица кафе
върху покривката на сряда сутрин
а може би на съботата привечер които тя
не иска да пропуска
макар че мрази да преглъща
когато трябва да се смее прегъната на вид
и не е пясъкът
а е прибоят на океана нощем
на разгневените от сълзи водорасли
изпиващи ръцете
и нозете й
а тя ги крие в албатросите и няколко спонтанни буревестника
защото свършиха сезоните
на летните светулки
и джуджетата
защото облаците парфюмирани разбират
за струните
пресичащи подкожно
най-тънките й слепоочия
и къдрите удобно разположени
във лактите и подколенни ямки от бамбук
и сива амбра
тя е до лудост невъзможна,
но присъства във всеки полилей или пиано
защото може хладно да целува
и да рисува всичко. дори това че съществува.


***

тя може да рисува със косите
над плачещи върби приведени едва докосващи водата
или пък шепота на сенките й
призори,
когато влиза слънцето във сребърното огледало
оставя диря от цветния полен в смеха си
и всяка оранжева пчела през май е нота ласкавост
във музиката на зараждащото се
отново
разголените люляци пируват отпили пролет
защото тя самата е живот
и не изпитва капка съжаление
да го раздава
на липите
на южния разкрач на вятъра
на водорасловата мокра нощ над океана,
защото Ру е резеда
на сини птици гърлен смях ликуващ
защото Ру събудила
на утрото най-светлата зеница,
във ирис от рисуван грях,
не съжалява трябва ли да си отиде.


// Честит рожден ден Руми !