автор: miglena

Розовият еднорог със седефени мигли и чуруликащи копитца, който наричаше себе си Кнежин, бе полегнал край едно коледно дръвче и кротко броеше намиганията на празнуващите лампички. Представяше си ги като нули и цифри от лъчезарна детска усмихнатост по монети от двора на Змея Целудар, който управляваше с целувки и подаръци, вместо с трябвания.

По Орионското си предзнамение, Кнежин щеше да срещне отредената му еднорожка когато преброи, без да бърка, да прескача или да повтаря, толкова присветвания, колкото житни трохички биха могли да изкълват гълъбите по Земляна в денонощието на Богоявление. Като си помислеше колко незнайности има в очакването на вероятността всичко това да се случи, еднорогът бе готов да се разплаче безутешно ... Но сълзите само биха замъглили точността на броенето.

Цяла година Кнежин бе обикалял по светло от покрив на покрив, от площад на площад и от парк на парк Земляна, за да узнае колко са гълъбите, да се прости с онези от тях, които щяха да отлетят в отвъдното до Богоявление и да предясновиди колко гълъбови яйца щяха да имат късмета да излюпят гълъбчета до този помазан от Божията благодат ден. А когато мракът го приспиваше със звездоплюшен шепот, еднорогът сънуваше възлестите, обгорели ръце на косачи по житни поля, ласките на нежни ветрове по раменете на вятърни мелници, пламъците на пещите, ваещи хрупкавата коричка по самуните и добросърдечието на човеците, сипещи трохички сякаш не само от хляба, а и от вярата си в легендата за Светия дух, явил се в образа на гълъб ... И се пробуждаше, сгушен в облаче от розова разнеженост при мисълта за своята бъдеща партньорка, която наричаше Надинка в чест на Надеждата, която неизменно обагряше с дъгошарие безцветието на моментите съмнение, че изглеждащата непосилна задача, поставена му от съдбините, има все пак едно правилно решение.

Ако Кнежин знаеше на какво се равнява цяла вечност, щеше да може да изчисли колко време вече очаква Змеят Целудар най-сетне да признае, че се е случил мигът, в който заданието да е изпълнено успешно и да му проводи от своите вечносини гори житнооката Надинка, с която да оповестят събитието на шир по горните селения и надлъж по долните земи с първата им целувка ... Но по Вселенската добра воля, за еднорозите времето на вечността започва да тече едва след като се хванат очи за очи със своите обични партньорки. И случи ли се това, Целудар раздава от своите изсечени от ябълково злато, усмихнати монети на хората, за да празнуват и да си разменят подаръци като за Коледа, независимо от календарната дата. Дал ли си дар заради самия жест, без да очакваш нищо в отплата, значи и до теб е достигнала Целударска монета.

Дочух да казват, и аз вярвам, че златоябълковите фиданки в Целударските Змейови градини поникват не от семенца, и не по магия, а от долетелите до там перца от гълъби, излюпили се в Богоявленската нощ ...