Ако разсъдъкът играе “на въображение” с чувствата,
то тогава ще се наслои идея, ще се струпат поводи за отречения и приемания; ще има намерение, посока, утвърждение... ще е красиво и отговорно.
Ако чувствата играят “на сериозност” с разсъдъка, то ще е просто една смехотворна история, достойна за разказване, спомняне и приплакване вкрая й.