автор: kompas_

Римувам ъгълчетата на устните ти
със целувки.
От гласните ти си поемам дъх
да те извикам
и да те вкуся на беззвучни глътки,
когато прекосяваш коридора
между банята и мен –
и виждам по гърба ти
възклицания,
въздишки -
дори водата не тече край тебе безразлично! –
изтърва влажните си ударения и...
неизбежно губя ритъм, докато те прочета...