автор: Merian

и така все
се будя под папрата
не, не в гората просто в стая
прелива от стара изящна кашпа
накъдето и да се обърна ме гледа
питам се дали ходи след мен и в съня
и дали той краде паметта ми за сънищата
все такъв е зелен и се къдрят от корен листата
аз отрязах косата си с фините спомени- краища
боцкат леко над очите ми пипала меланхолия
с тях заспивам отново под папрата и навярно
изхранвам мечтите му да избяга някой ден
от изящната стара кашпа и да хване гората
да полягва до зеления мъх край пътеките
а не над мен, не над мен да осъмва
с накъдрени листи още от корена
и с откраднатите ми сънища
и се будя без памет за тях
не в гора все така