автор: ina_ivanova

Би могло да излезе поема...
Незаслужено късно те срещам.
Сто живота живях без да взема,
търсех вярност и плащах си сметките.

Разпилях всяка нежност по пътя,
плаках сухо във чужди очи
и се смях във лицата на вярващи...
Нямам сили да бъда добра.

Нито ти... да си чуждо спасение.