автор: angar

Аз съм един примитивен Адам –
ябълка що е – до днеска не знам.

И се разхождам - безгрижен и гол,
волен, свободен, като сокол!

Чувствам как странно във мене се взират,
ала защо – и до днес не разбирам!

Млади жени, в парка щом ме съзряха,
спряха внезапно и в мене се взряха.
Някаква – грозна - от тях се откъсна,
дойде до мене и гневно просъска:

- Кой си, какъв си ти? Нямаш ли срам?

Аз й отвърнах: - Аз съм Адам.
Сигурно нямам – какво е туй срам?

Всички тогава на куп се събраха,
и си зашушнаха, и загълчаха:

- Мъж и безгрешен – не ще го търпим!
Казвайте - как да го изкусим...!

Хвърлиха жребий, девица избраха,
Ева - Змеицата - я назоваха.

- С ябълка, слива, с каквото решиш,
нужно е някак да го изкусиш!
За да добие чувство за срам –
гол да не ходи насам и натам!

Ева пристъпи към мен и се спря –
сякаш звездичка пред мене изгря!

- Какъв си красавец! И с дързост пламтиш!
Единствен ти може би ще ме спасиш!
Ела да отидем до мойта квартира –
тя тука, наблизо съвсем, се намира.
Дух някакъв, дявол е влязал във мен,
но знам, че от теб той ще бъде сразен...!

Уютна и топла бе нейната стая,
и с нея се чувствах почти като в рая!

Намерих тук свойто призвание аз –
пристъпих към работа смело, със страст!

И денем, и нощем! Щом тя е готова –
започвам! Отдъхна – и после отново!

Но как ще завършим накрая, не зная –
и тя ме обучи, и аз се старая,
но блъскам го, ръгам го – той не излиза!
Все по-надълбоко навътре й влиза!

Страхувам се някой ден тя да не каже
да спрем да опитваме, да се откажа!

След толкова опити – без да успея
тоз дяволски дух да прогоня от нея!

И как ще се чувствам тогава, не знам –
страхувам се, че ще загина от срам!