автор: jonkata

Небето си облече панталоните
на облачни капки,
разсмя се по детски слънцето,
прогоря дупки,

да надничат нощес звездите,
но още несъбудени,

дъгата разпиля косите си
вятърът да ги сплете,

да нарисува врата на птиците
дъхът им да не спре

когато му хрумне на залеза
на криеница да играе,

и в очите ни мечта покълне,
нека я прегърне и
в синьо да заспи небето.

Тежкò им и гòрко на лунатиците!

Да напиша този стих ми помогнаха двама,
които видяха дъга, там дето аз рева)))