автор: libra

Фекда
ти..
прости им..
аз..
вече зная..
хората -
обичах ги
разбрах
сега
защо
та
те..
ме мразеха
ти..
знаеше
а аз..
не вярвах
но
те..
те искаха, те искаха
аз..
раздавах им
усмивката си
аз..
разказвах
приказки
а те
те искаха, те искаха..
ти..
за теб не зная..
аз..
и аз не зная..
но
някак
тъжно ми е
тъжно ми е..
докато
гледам
как ги
караш
да се разсъбличат
така са
грозни в
голотата
която
с думите
в тях
разкриват..