Загубих си душата.
Забравих радоста.
Поисках да мечтая.
Но уви там нямаше мечта.
Потърсих във сърцето,
поне искрица топлина,
но изтинало бе то отдавна,
намерих само леден мрак, студенина.
Крещях отчаяно във мрака
с надежда мъничка, една.
Дано намеря в тъмнината,
душата си и радостта.
Намерих само болката, тъгата.
Не намерих радостта.
А душата нейде стенеше
обвита в плащ от самота.
Пролях дори сълзи,
но бяха те тъй ледени.
Плаках за загубените радост и мечти,
но уви, от мрака бяха те обсебени.
Себе си загубих в мрака.
Обрекох себе си на самота.
Загубих в себе си душата.
Намерих само болка и тъга.