автор: gargabela

Потъват ми гемиите.
На хоризонта зрее тайфунът"Е, стига де...".
Руска рулетка играят ветровете.
Айсбергите пекат на слънце
белите си гърбове.
Кактусът, и той, видите ли, бил цвете.
Да хвърлим едни зарове,
какво ще кажеш, хммм,... Луцифер?
Залагам ти душата си, изчадие на Ада.
Може от хазарт да си нямам грам хабер.
Ако загубя, какво пък -така ми се пада!
И девет бала вълнение не ме плашат.
Нали морето ми е до колене.
Това,че пак заваля дали е просто съвпадение
или горе Господ плаче отчаян от мене?!