Тези патки бели, глуповати,
горделиви и неосъзнати
в мътни, кървави води се давят,
ще потънат, как това не знаят?
С помисли греховни и отровни
за години, месеци съдбовни
те на смърт душите си обричат,
перушината менят, събличат.
Чакат с радост други времена,
лебеди да станат! Не позна
мозъкът им патешки, уви!
Кой за тях днес ще го заболи?
На гъсока тайно се надяват,
със надежди и мечти остават,
но той плува смело във води,
чисти и кристални, с бисери.
Всички те на него са слугини,
бели, пухкави и в перушини,
за курбан ги колят, за мезе,
патешко това е, не прасе.
А гъсокът важен, горделив,
днес е вече пуяк черно сив,
но от ножа няма да избяга,
щом на патките си той посяга!