автор: bobi44

в градините на детството пясъчният човек се върти
на десният си палец и събира птиците
върху шумолящия език на дърветата-къщи.
тиха сигурност вали през всеки малък вторник
и децата спят до четири.
в този ден за който ви разказвам (навярно вторник)
събуди се и врачката преди кафето
и гласовете се надигнаха в ума й
подобно на задгробните камбани с цвят зелен
те пиха от съня на всички хора, мравки и треви.
вратата се почука във гърба си
където скрила мир е и храна
а хората събрани около софрата
през вечерта наляха вино и говориха до два.
и аз бях там
без някой смъртен бог да види
как призрак с детски смях туптящ
със вечността се сля и старата снимка във стената
заспа.