автор: ombra

Осми януари или всички обичат Елвис
/подзаглавие/
Да живееш с Елвис и той да не се самоубие преди теб си е лош късмет.
Когато ненадейно на гости ти дойде Присила Пресли и започне да ти разказва, нямаш друг избор, освен да я изслушаш. Слух било, че Елвис се е самоубил. Колебаех се дали да и повярвам. Не вярвам на слухове, но все пак ги допускам. Слушах я докато разказваше монотонно.
Така и не знаела защо живее с него. Привикнала била сигурно. Примирено приготвяла вечеря с чаша водка в ръка, не знам коя подред, ама си била адекватна, тогава носела и на пиене. Пиела за да забрави. Не го забравила, но поне се притъпявало. Косата и се прошарила за една нощ. Красивата и руса коса. Елвис бил проиграл всичко и бил направил дългове. Бил неадекватен, когато и го съобщил. Като изключим секса, Животът е рокендрол и наркотици. Рокендрола за Елвис, наркотиците за нея. Почтенно е да си поделят тoвa велико изречение. На нея се паднала втората половина. Късмет. Наркотик е всяко нещо към което привикваш. Всички обичат Елвис. Присила е онази, която му купува цигарите и му глади сценичните дрешки. Тя е онази, която го лекува когато се прибира пребит край някоя стена. Тя е онази, която въздъхва след всяко обещание, че повече няма да играе. Така било в онези години. Млада била, издържала на всичко. Знаела, че е диагноза всеки път когато обещавал, че този път е за последен път. Обаче понеже и се паднала втората част от изречението. Светът е рокендрол и наркотици. Без секс. Штт, тихо за секса, няма да го споменаваме тук. Всички обичат Елвис. Неотразим е. Това няма нищо общо със секса. Пет сутринта, душ, тичане с мокра коса без значение сезона, лицеви опори, гири и пружини, по двайсет, поне в пет серии, пак душ, обличане, лек грим, работа, грижи, сметки, утешение. Милосърдие за всички. За всички, без нея. Милосърдие. М и л о с ъ р д и е. Елвис трудно преживял факта, че не е безсмъртен. След онези ампули от групата на химиотерапевтиците. Не искал да остава в болница, качвал се на колата всяка вечер за да отиде в клиниката, после лежал половин, един час, докато се вземе в ръце, за да може да стане, викал я да ходи с него, шофирал трудно след тях, не знам за какво му била нужна, но била до него. Ще живееш казвала и той оживял. От тогава я намразил още повече. Eлвис няма да се самоубие. Поне не докато не я убие. Някоя нощ. "Едва тогава ще съм свободна" - тук Присила въздъхна мелодраматично и се опита да се усмихне. Опитът беше неуспешен. Поне за мен, който твърдя че познавам жените. Тя просто имаше нужда от любов. Не само от секс. Кой да и я даде? Не знам как да и отговоря. За мен единственото, което и оставаше бе да се опита да се съхрани с чувство за хумор. Черен и бе хумора наистина, но все си е нещо. Ти как мислиш? Ти, който четеш това. Струва ли си да обичаш бедната Присила без да искаш да ти купува цигарите и да ти глади дрехите? Без да искаш каквото и да било от нея. Да я обичаш заради самата нея. Ако си струва, тогава я направи обичана.