В подземията на небето
бяла мечта засия,
и мракът отлетя,
тя палаво до него спря,
той любовта си и призна,
усмихна се луната
и звънливо запя,
за утрешния полет,
на две сърца... :))
...........................................
(позволих си малка интерпретация):))
Поздрав за хубавия стих !