автор: delyan

Повярвай, Господи,
признай съществуването на човека.
Спри да се отричаш, кумири да си правиш,
спри да крачиш сам по миризливата пътека.

И други има, Господи,
и други души тъпчат тая пуста твоя длан.
И други господи с кал се замерват
и бършат ръцете си о теб по библейски план.

Вчера с тебе на оная маса
много вино, казват, че изтекло.
Виц си спомням, че разказа
за сътворението, за първото светло.

Хайде, приятелю, по живо, по здраво -
стисни ми ръката, аз калта сам ще си измия,
под носа ще си я сложа
и ще вдъхна тоя извор, Боже,
и ще го върна оня твоя в коша.