автор: infinity

н е а д е к в а т н о с т]

в зейналите лунатични луфтове
сред костите на фотоси и страници
докъдето звуците се вдухват
в останките от остри празници
валчестите къщи са приклекнали
под клюмнали от лапсуси первази
дъждовете - жилави
стебла на пожълтели лилии
изтръгват цветовете си безфазно
от стреснатите ниши на надеждите -
гнезда на кротки очиларки
където шепотите стават съскане
на еднокраки слънценосни шарки
обрулен е уклонът на звездите ни
под пясъчния сън на нощен шум
в унило плъпнали летаргии
на някаква любов
и част от седмостенно вярване
офортът закован в небесна пряспа
разказва синьо-сиви фейлетони
за зейналите лунатични луфтове
в основата на кръвните ни тонове
които с начините ни да се усещаме
отсъстват
ли