автор: vedrusa

Остави я само да наследи очите ти,
на пръстните отпечатъци - задирянето,
и я разреши в начертанията си,
в бавното предизвикано на разумното...
Да ти остави и първите откривателства
за водата и зъбите,
и това упорство
да се забравя,
което не ще назовеш по повторимост
дори с перспективата да е вълнуващо.

Със земята
на кал ли играл си
или
ще играеш с нея на есен,
на меко и мирно душисто обтягане,
и в кой ъгъл зад мрака ще й постелеш да те чака, изворе,
щом в причинноста на изтеклото ще се свършат и сенките в началата ти...