автор: dara33

О, мистър!
Искаш ли да ти разкажа,
но преди това
отпий от виното си...

А после портокала.
Не, не в очите...
Понякога са слепи .
В лицето взри се.
Виж бразди от времето...
Умората.
Тъгата сякаш е изписана по скулите.
О, мистър!
Нима от виното?
Или от бляскавата кожа заслепен,
сега реши да си мълчиш?
Ще ти разкажа.
Приказка. За портокала.
Роден в красива тиха местност.
А после го откъснал някакъв
на вид приличен на човек...
На вид, горчиво подчертавам.
Понякога очите виждат
друго,
а истината е една, но не за всеки.
И не умрял. Останал цял.
Съвсем оранжев. Пълен и корав.
Устойчив на житейските несгоди.
Портокал. Дълбоко скрил навътре
в себе си онази сочност,
която устните ти кара да изтръпват
и сладостта, която не убива...
О, щях да ти разказвам...
Спирам. Уморих се.
А някъде зад хоризонта има портокали.

Върви.
И може би ще ги откриеш.
Пък този портокал го остави.
Лицето му е уморено.
А другите са мамещи и живи.
Пълни с изненади и какво ли не.
О, мистър!
Портокала си мълчи.
Сякаш е умрял, или навярно спи...