автор: castles

Той има сивозелени очи, вгледах се в тях докато се люлеехме прегърнати. Само ако ни беше видял, нямаше да повярваш.
За смях си е, ама голямо прегръщане падна. Е, се разделихме някак си. До утре. Обещах му, че утре пак да дойда. Знаеш ли, нищо не може да се сравни с тези минути щастие, в които се излъчва взаимно доверие и приемане. Нищо.