автор: dzap

Продължение...
И сред останките на масата, изпод стърчащото стърчило на полилея, Дзап каза:
- Оп-ла!
Да-ааа, виждам по лицата ви, че и вие не знаете какво да си мислите.
Не се притеснявайте! Ако съдя по повдигнатите вежди на Дзин, прехапаната устна на Журналистът и почесването по носа, гъделичкащо вниманието на Поета - и те са на същия хал. Така си е - винаги. Като свикнеш една хралупа само сложнотии да ти поднася, а абстрактното да ечи из нея като хора на Съветската армия по време на Коледен концерт, едно "Оп-ла!" поставя много въпроси. Защото и въпросите, и отговорите зависят от очакванията. И колкото по-засукани са те, толкова по-упорито възприятието ни засуква мляко от тях и - раздувайки се - раздухва очевидното и друго на негово място съзира. Добре, че - понякога - в цялата тази залисия, фактите могат да надигнат глас и рекат:
- Тук съм!
- А досега къде беше? - въпросът на Журналистът само доказва, че със заявката за присъствие от страна на фактите бъркотията не приключва.
- Пак тук. Ама там - на свой ред отговорът на Дзап отново доказа, че на сетивата може да се вярва, колкото на овчарче отпреди ерата на интернет (това сравнение и аз не го разбрах!).
- Ъхъ... (истината е, че не съм сигурен дали Журналистът каза точно "ъхъ". Вероятно един по-добър наблюдател или изследовател от мен, би открил, че казаното е било "ахъ" или "ъха", или даже - колкото и невероятно да звучи - "аха", което значително би променило семантичното поле. Както и планината.) - промърмори Журналистът, с което даде да се разбере, че за разбирането си е използвал освен свидетелството на слуха и това на ръката на Дзап, сочеща нагоре (което, ако питате мен, изобщо не снема въпросите - защото това "нагоре" посочено от Дзап, колко нагоре се простираше? Дали спира до мястото, на което преди беше полилея? И дали въпросното място е същото, след като полилеят вече не е там? А ако не е същото, може ли да бъде посочено? Добре, че...). Точно в този момент се обади Поета:
- Сега, ако имахме маса, можехме да седнем да пием чай... Всъщност, като се замисля, липсата на маса изобщо не пречи на сядането. Ако нещо може да попречи на пиенето на чай, това е по-скоро липсата на чай.
- Пиенето на чай започва преди пиенето. И пак там свършва - обади се Дзин.
- Ама няма маса, бе хора! - изпъшка Журналистът (не разбрах, дали изпъшка защото му беше трудно да разбира Дзин, когато изпадне в някое от странните си състояния на присъстващо отсъствие - или обратното, за което не съм сигурен, че е точно "отсъстващо присъствие" - или просто прояви типичната за народа си черта: да започва и поддържа всеки разговор чрез взиране в това, което липсва, вместо да благодари за онова, което има).
- Чакайте сега! Колко стола има в стаята? - обади се най-сетне и Дзап, докато пощипваше треските, полепнали по сюртука му (изобщо не ми задавайте въпроси, чийто отговор не се съдържа в самите тях - откъде мога да знам защо е облечен в сюртук и откъде го е намерил?).
- Пет - каза Поета, макар в гласа му да примигна сянка на съмнение, която се разсея бързо след марша на погледа му и пет потрепвания на устните.
- Значи имаме маса! Четири стола за нас и един за маса - такава беше сметката на Дзап, което още веднъж показа, че аз не влизам в нея. Е, свикнал съм да не влизам в сметките. Освен когато трябва да се плащат. Ако бях в заядливо настроение, щях да отбележа, че последното предложение на Дзап в повечето случаи би било класифицирано като изобретателно, но аз не съм съвсем сигурен в това. Защото често съм го срещал - постиламе си трапезата върху това, което е подръка, представяйки си, че е нещо друго. Което често не е справедливо както по отношение на подръчното, така и спрямо самите нас. Но не съм.
- И чай имаме - тук изобщо не съм сигурен какъв препинателен знак да сложа на репликата на Журналистът, защото главата му се клатеше нагоре-надолу, което възприех като колебание на крайчеца на въпросния знак: да се извие ли въпросително или да се изпъчи удивително. Но и това не е за учудване, защото много пъти съм бил свидетел на утвърдително кимване, което се е оказвало отрицание.
- А чаши? - не разбрах кой попита. Бях се разсеял. А от това разбиране зависят много неща, нали? Защото ако пита Дзап, това не би предизвикало особено напрежение в очакванията. Но ако е попитал Поета?..

Следва (догодина) :)