автор: tatuncho

Задъхва се, и бавно
се примъква
желанието ти
в чакрата
под кръста.
Очите замъгляват
от възбуда,
и от предчуствие, че
ще те
разкъсам.
Гърдите се повдигат
несъзнателно,
усещаш, че ръцете ми
треперят,
до тялото ти губя
сетивата си
и полудявам
пред олтара
на Венера.
А после всичко
бавно отшумява..
Приличаш на онази
самодива,
която е отпуснала
юздата си
за малко -
да усети,
че е жива.
Затваряш се
в проклетата черупка
на костелив и
недостъпен орех.
Денят завършва с: "Пак
да ме
събудиш!",
и промърморваш:
"Толкова си можем.".