...всеки ден минавах край темелите на тази бъдеща къща, поглеждах калните обувки, забравени край ръждивите железа и си мислех...
...кой ще страда от безсъние тук, зад пердета и щори,
кой ще прави любов, палачинки и думи отровни
и билкови, кой ще слуша пучини, шопени и пърпъли,
кой ще плаче или свойта шапка от вестник ще хвърля,
когато победим и бразилци на волейбол,
кой, кой , кой...
... Вчера видях как измръзналите зидари си палят огън с едно скъсано детско хвърчило. На лицето му бе нарисувано разкривено сърце...не знам как ми хрумна в този миг - Бялото сърце на комина!