ХуЛите » произведение "Наново"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 800

ХуЛитери: 1

Всичко: 801

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Наново

автор: Merian

На Мария

До тази нощ мечтало за небе,
Сърцето се опитва да проходи,
обръгнало на двеста и на две,
припомня собствените си акорди.
Завивано с невидими ръце,
утъпкали алеите предснежни,
виелица не дава да ги спре,
потънало в любовните си преспи.
Отдавнашно ли е, или от днес,
е без значение. Но носи сила.
На вятъра замръзнали криле,
да стопли под червената си грива.
А зима е. И снежния чаршаф
не е застлан, да топли брачно ложе.
Обърканите стъпки към любов,
срамливо крие в белите си строфи.
До тази нощ. В която без печал,
изминатите крачки се пресрещат.
Талант ли е, или пък Божи гняв,
със всички сетива да предусещаш?
Намерена любов или превал,
зад който се разстилат хоризонти...
До тази нощ запазило кураж,
сърцето преоткрива своята болка.

Публикувано от BlackCat на 30.12.2006 @ 11:10:15

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Любовна лирика

» Материали от
Merian

Средна оценка: 5
Оценки: 10

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 06:57:48 часа

добави твой текст

"Наново" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Наново
от regina на 30.12.2006 @ 13:14:42
(Профил | Изпрати бележка)

Сложно, многопластово и дълбоко.Философско.
(харесах си за знаенето на двеста и две.)

Re: Наново
от Merian на 30.12.2006 @ 20:45:11
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg

е то оттам си тръгна)...
един разговор...отдавнашен) и една необяснима случка, но това е друга история.

]

Re: Наново
от libra на 30.12.2006 @ 13:06:50
(Профил | Изпрати бележка)

"Талант ли е, или пък Божи гняв,
със всички сетива да предусещаш?"

аз му казвам 'наказание свише' ) шегувам се - ама как се шегувам така си и е верно ))..
наистина си Сърце, везнице!..
весело посрещане на новата година!

Re: Наново
от Merian на 30.12.2006 @ 20:47:22
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg

благодаря ти, везнице, този стих си има много специална история.
Весело и на тебе! Така както ти го искаш...

]

Re: Наново
от utro (angelova_rosi@mail.bg) на 30.12.2006 @ 12:25:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.rosiangelova.net

:) Почувствах се като една Мария . Благодаря, че ме усмихна ... и ми се ще да вярвам повече в това, че е това -"превал, зад който се разстилат хоризонти" !

Красиво!

Re: Наново
от Merian на 30.12.2006 @ 20:49:55
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg

знаеш ли как ми се иска понякога да съм си спряла вече на моя си хоризонт:)... но кога ли се постига това....

благодаря ти!

]

Re: Наново
от Vedrusa на 30.12.2006 @ 12:16:56
(Профил | Изпрати бележка)

http://youtube.com/watch?v=Lq0U8wg4pHc&mode=related&search=

"До тази нощ мечтало за небе,
Сърцето се опитва да проходи,
обръгнало на двеста и на две,
припомня собствените си акорди."

СЪРЦЕ СИ ТИ, Марияна!

" - Какво е истинско? - попитал един ден Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчащата дръжка?
- Истинското не означава как си направен - казал Коженият кон. - То е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича от дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли? - попитал Заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, тъй като той винаги казвал истината. - Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по малко?
- Не става отведнъж - рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги."
Марджъри Уйлямс - Из "Кадифеният заек"

Re: Наново
от Merian на 30.12.2006 @ 20:56:06
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg

Тайфи...., тайфи....ще си замълча миличка, защото твърде много неща чувствам)) Само...Благодаря!

А тази разкошна певица я издирвам из нета знайш от колко време...! Фадото ми е голяма слабост, а тази дама е невероятна. И дуета и с Бочели....направо ме разбива...

]

Re: Наново
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 30.12.2006 @ 16:51:59
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/

Отдавнашно ли е, или от днес, е без значение, но носи сила! хубавия стих!
Поздрави!:)

Re: Наново
от Merian на 30.12.2006 @ 20:57:18
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg

:) мерси Инди)... голямо:)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а