автор: rajsun

(или защо лятото е шарено)

Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих - ама бял! - от модерен,
неразбран от живота поет.

Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?

Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?

Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото -
шарения и красота!