автор: BlackCat

А беше време... Топли бяха къщите.
При своите си свои се прибирахме.
Изглаждахме челата си намръщени
и беше бистро и уютно виното.
Изхлузвахме отровата на делника
и къшей топла пита бе достатъчен
да знаем, че ни има споделени
и нещичко за някой още значим.

А днес не знаем кой път ни завръща -
и виното горчи, и съхне хлябът...
Челата ни са лабиринт от бръчки,
из който страховете се надбягват.
И себе си от делници отровили,
единствено по смешен навик дишаме.
Прибираме се. По- и по-бездомни...
Сред своите си - чужди. И излишни.