автор: marincheva

Най-коледно ми е настроението около Коледа.
Днес сутринта чаках данъчните пред данъчното, защото бях подранила, а те отварят в 9. Опашката беше значителна – трийсетина чакащи, плътно залепени един за друг, за да се топлят и нито една проронена дума – на възмущение или на радост когато отвориха. Явно на всички им беше все още коледно настроението. На мен ми стана още по-коледно, като ми съобщиха, че дължа някаква смешна сума – само 30 процента над минималната заплата за някакво изравняване на осигуровките, извършено за 2001 година.
Коледно ми беше и на опашката в банката – нормално си е по Коледа от общо 2 гишета да работи само едното. Естествено, докато аз чаках, на много други хора им е било все по-празнично докато са чакали мен. Някои ме дочакаха, макар че аз тържествено трябваше да се придвижа с празничния градския транспорт от другия край на града.
Коледа си е празник, ще кажете. Да – празник е, макар че прилича на всеки друг делничен ден - и по работата, и по празнуването, и по резултатите преди да заспим.