автор: Merian

Остъргвам
от нощвите на годината
последни налепи
самозаблуди.
Застилам спомени непредвидими
бродирани
за да се сбъднат.
Окачвам си очите на елхата
със отразени
нечии усмивки.
Във огъня засаждам
вятър
възседнала летящи искри.
Защото нямах коледна погача,
късмета си
сама ще нарисувам,
ще го замеся заедно със хляба,
ще го покрия със
любовна кърпа.
Нощвите на годината празнеят,
готови
да приемат утре,
узрялото в душата ми
вълшебство-
животът да започва
с всяка
сутрин.