автор: den

Аз съм скала от пясъчна умора,
аз ще се срутя всеки миг,
единствено ме спират
спиралите разтворени
на сини и зелени
гущери премигващи.

Те върху мен разстилат мързеливи мисли,
те влюбено разменят ласки и жестокост,
аз трябва да ги пазя и въздуха прокиснал
да хвърлям като пояс
спасителен
в небето.

Тогава ще се срутя,
когато сам остана,
ако
не съм се примирил
със сляпата съдба -
да бъда
ронливата земя на сини гущери...