автор: ANG

(последно от цикъла 10 разказчета: "Същественото е невидимо за очите", допълнено със заключение)

Друсам една джисемка на приятел от София - пълна обърквация. Кажете си трите имена, ЕГН - казвам ги. Утре в 10 сутринта сте на запис за вечерното шоу. Туй рече некакъв глас в другия край на жицата и затвори.
Как да стигна до София, като съм в Орешака, а сме снощи?
Сини прожектори. Червени прожектори. 6 души се бием кой да се качи на стола. Копчета. Натискам к`вот падне - печеля.
- Здравейте, публика, радвайте се че ще ви черпя с чек за 1ооооо лева, здравейте и Вие, господин Канчев, водещ на ооооооСТАНИ БОГАТ!
- Това шега ли е? - смее се той, както и цялата зала.
- Шегичка? Я си покажи пасапорта на камерата - к`во пише на латински. Пък и сега цела Европа нас гледа, а там ще ти казват Канчев. Давай нататък.
- Въпрос за 50 лева: Кой ни пази от организираната престъпност:
а/ полицията; б/ теляка на банята; в/ кучето в двора; г/ Самоковеца.
- За да продължа нагоре, трябва пред цяла Европа да кажа: аааааа (ръкопляскания), обаче, за да продължиш и ти с мен, господин Канчев - внимавай, имаш три жокера - кое от изброеното НЕ НИ ПАЗИ от организираната престъпност - ОТГОВАРЯЙ. Браво - НЕ ПОЗНА - продължаваш. Верен отговор ааааа - ако няма престъпност, няма полиция… и обратното…
Пълзя си аз така нагоре, че и Канчев с мен. Веч` май се чудят как да ме объркат с нещо по сложно. Много пара ще гушна.
- Десети въпрос. В кой квартал на Токио е сниман ДОДЕСКА ДЕН на Акира КУРОсава…
- Туй го знам. Верен отговор ааааа. Давай нататък. Всъщност - чакай. Ти си наред - сега ще обиколя седем пъти наште два стола. - Ставам и ги обикалям. - Защо?
- Е, сигурно е защото ЗАЩО завършва на ооооо?- опитва се да го обърне на майтап.
- Защото днес е Коч-байрам КУРбан. Празник на една четвърт от българите. Седем пъти се обикаля един камък. После се коли жертвен овен и се разделя на три части. НЕ ПОЗНА - продължаваш.
Аз пък познах и 15-тий въпрос, че и извънредният 16-тий, при който верният отговор не беше нито а, нито б, нито в, нито г. Нито - питай туроператора. Беше - ооооо.
Тръгвам си за Орешака с чек за 1ооооо лева. Обаче изходът не бил безплатен. Три мутри услужливо ме качват на Сузуки - дългата база. Мен настаняват нашироко - в дългата база. Откараха ме безплатно. Само за 1………. лева. В джоба ми дрънкат много нули - ооооо. Бъркам по-надолу да намеря чека, фащам се за КУРОсана-КУРбана и извиквам от болка:

оо оо оо

Заболеха ме нулите. ЕДНОТО го нема. Само нулите останали.
Дрънва ми джиесемката. Не, тук не е касапницата, но може и да стане…

Тия джиесемки объркаа светЪТ…



- Ха, ха, ха. Фанал си нещо от същественото…
В този приятно слънчев майски съботен ден обикалях Кралимарковските напечени южни поляни на Орешака. Много исках да намеря гъби в бахчите на Къде Ми Е ЧукЪТ. Вече бяха минали четири месеца откакто един камион го беше пратил в "по-добрия свят".
Размишлявах.
Квадратно Слънчице ме бе изпратило с дежурното си лъчезарие. По баирите нямаше и идея от озверени ловци.
Нямаше и гъби - въпреки дъждовете и припекът. Болезнено приемах тяхното отсъствие.
Болезнено изчаквах раждането на една моя книга в едно издателство, което все се забавяше. В тази книга гъбите играеха съществената роля на идеи, на творчески мисли…
Липсата им ме правеше разсеян и уязвим.
- ХуморЪТ, това си фанал като съществено.
- Какво му е същественото? - попитах.
- Същественото е да не се взимаш на сериозно. За нищо.
"Другото е да се връзваш на думи, на сплетни, на историйки", помислих.
- Кажи нещо особено съществено, и за твоя невидим свят, и за нашия, този Тук на Земята.
- Познанието! Познанието като цел на целия ти живот! Познанието, което води до Светлината!
- Добре, разбрах. И какво в повече научи там... в твоя свят...
- Същите неща, които и ти знаеш, но оценени по друг, по-различен начин.
- В какъв смисъл, не те разбирам изцяло.
- Слушай внимателно. Познанието е процес, разположен на нива - нещо като стъпала.
"Познанието е процес... Стъпала..." - мислено повторих.
- Качваш се на по-високо стъпало и пред теб се разкрива още по-широка и красива панорама.
Стори ми се, че Хамбарица и Купенът ми смигнаха от отсрещната верига на Стара Планина, а панорамата стана още по-широка и пъстроцветна.
- Сега разбирам защо едва при третия ми опит в Омагьосаната Къща бях допуснат до другите измерения.
"Познанието трябва да се заслужи. И ти си бил… бих казал… част от Нещото, което не ме е допускало…"
Къде Ми Е ЧукЪт кимна.
- Кажи още нещо съществено и за твоя и за моя свят. Плиййс.
- Животът не е борба, а шанс. Не е борба за оцеляване.
"Животът не е борба, а шанс" . повторих. Шанс, но за какво, исках да попитам.
- Стига ти за днес. Довечера ще те почерпя една бира… за здравето на нас, от другия свят… ха, ха, ха.
И изчезна.
"Не се взимай на сериозно" - повторих. - "Животът не е борба, а шанс", шанс за ново развитие по пътя на познанието.
"Най-съществено е познанието…", "…и то трябва да бъде постоянна цел в живота ти. И да води към Светлината".

Когато излезнах от състоянието на медитация и тръгнах към Квадратно Слънчице, по пътя напълних торбата с най-прекрасните бели гъби на света.

Вечерта още със сядането на масата в заведението на Черния Смарт ми беше сервирана една бира. "Сметката е платена" - заяви сервитьорката и отказа да приеме парите ми.
"Да пийнеш бира също може да е от съществените неща", помислих.