автор: samodiva_yana

Из студентските ми неволи...

След дълго и безплодно скитане по неравните пътеки на живота,най-накрая реших каква искам да бъда.Когато бях на 6 исках да бъда лекарка.Донякъде от дълбоко хуманни причини и грижа за общия просперитет на човешкя род,но доста повече поради факта,че с баба всяка вечер преди лягане гледахме "Спешно отделение" и "Доктор Куин-лечителката".По думите на нашите,известен период след това съм твърдяла,че ще ставам принцеса,което след президент и крал си е в топ 5 на водещите занимания.До преди месец исках да ставам журналистка,което донякъде обяснява постоянното ми висене във ФЖМК и циркулирането между СУ и стая 719 на 50-ти блок.
От известно време обаче нови слънчеви хоризонти се откриват пред мен.Реших!Когато порастна искам да стана хлебарка.По възможност хлебарка-албинос / б.а по-трудно се забелязват /,за да не сложи някой чехъл преждевременно край на безметежното ми съществуване.
Очертава се леко и сладко живеене-купони с МНОГО храна,музика и танци.За съжаление и с пиене - какво да се прави,колкото и добре да си живееш все ще се изпрпечи някоя чаша,в която да удавиш мъката...или пън себе си,ако не си достатъчно внимателен.
От време на време ще гледам накръв нахалните студенти в дългите и студени гладни нощи когато от изпратените от мама буркани вече не е останало нищо и от кашона не е останало нищо,а за канапчето да не говорим.Макар че винаги остават кабелите на телевизора и тези на касетофона.Бели пари за черни дни,както се казва.Нашите са малко твърдички - NEO - какво да ги правиш,все ти засядат между зъбите и после цяла вечер се чудиш на коя от 8-те кълки да се завъртиш.Но както се казва - като опре чехълът до хитиновата обвивка и храна от студентски стол прояждаш.А до тогава молим всички студенти да не оставят така безраборно храната си.Вече 4 от нас се отровиха.Така де,здраве е това,не е шега работа!