автор: Alexey

Призори в стъклото
изпъкват следи - сухи капки
от нощния дъжд.
* * *
Усмивка през сън;
ти - в окови на нежно спокойствие,
тъжно-далечен и жив.
Целувам те тихо,
преди да погреба топлината
под хиляди маски -
жлъч и неверие;
със смях да оплача старостта
на острието помежду ни -
бледи сенки от приказна сага,
чийто труп ще разяждам във себе си,
докато - загубил лице -
се превърне в огледало
за моята самота.
* * *
Век измина,
откакто в съня
тихо стъпвахме - за ръце,
в невинност-забрава
и копнеж -
да се родим отново.
* * *
Щом призори умираме -
навярно
сме се сбъднали.
Дали?...