Когато тя си тръгне за малко, до утре,
а ти плаваш сякаш е завинаги докрай,
и няма шепот, нищо няма, само влага
по лошо обръснатата буза, само лай
на прегладнели кучета и нисък дъжд.
Лампата навън, локвата, димът от колата й -
всичко крещи – нещастнико – тръгна си
и утре ще се върне. И по същото време
ще си тръгне.
И ден след утре пак ще мине.
И утрешният ден за два.
Кошмара бих разменила.
Бих сънувала за тебе, казва тя.
Пък аз не я сънувам, някак я живея
със затворени очи през вечер
и през вечер с отворени
и на-на-на-на… на-на-на-на
понякога й пея,
понякога и тя е сигурно сама.