Ще ти оставя спомен за поличба,
звън на звезди
и блясък ще полирам
безименно и безсловесно...
Капките след напоителна вода
ще изцедя,
че музиката спи заключена
и чака пръсти
(или устни)...
От сънищата си ще те изтръгна
и в огъня на разума си
ще те запокитя
с бушуващи във въздуха вълнения...
Ще ме почакаш само
на земя да стъпя,
та натежало да те извървя и
да се върна.