Като разкъсана
възглавница
небето ръси сняг.
Замръзнали кристалчета
вода
се гонят под зеленото
сияние на уличните
лампи и закъснялата
Луна.
Като светулки над цъфнали
жита –
отвя ги вятърът.
Последната въздишка на
съня
отпрати ги обратно към
небето.