автор: EvaYamon

Седи, когато знаеш ясно,
че да говориш е опасно,
седи, надявай се във мрака,
седи, мълчи и само чакай:

Ще има ден, ще има думи,
ще има устни и очи,
така познати и любими -
ти само чакай, не плачи!

Сама си и държи го в тайна,
бъди една, бъди потайна,
скрий мислите си в таен скрин,
за да откриеш на един.

Седи, когато не издържаш,
когато викаш и се дърпаш.
И не мисли`, че не е честно -
търпи, не се отказвай лесно!

Стой там, на тясната пътечка
между омраза и любов.
Бъди готова да преминеш,
щом чуеш неговия зов.

И не плачи, не съжалявай,
а само чакай, тихо чакай...

Ще има ден - ще има слънце
с безброй спасяващи лъчи,
ще има радост, смях и сълзи,
но дотогава ти мълчи.

Мълчи, надявай се във мрака,
ще има ден - за него чакай!