автор: den

Останалото ще научим след това,
сега да разтопим
глюкозените си тела.

Сега душите си да скрием в лунен прах,
да сринем всичките прегради
на срамежливия си страх.

Останалото научим след това,
да пием днес, да любим, а смъртта

ще дойде сред усмивките на здрача
като откосът мъдър на косача

за да ни каже: "Нищо не остана,
нищо, нищо - само заник
и моя задник, плосък и плешив..."

Човече, да го сритаме сега,
защо мълчиш!