Свил сухи устни
ти взираш
своя сън във мен и
търсиш
зимните си
птици.
Врабчетата
избягаха от теб,
виж в ъгъла
на дланите ми сгушени,
там спят.
Виж,в края на косата
как взряното око на
твоя сън ще се разчупи,
ще бликне
зимна тишина.
Не искаш
да заспиш в очите ми,
страхуваш се,
не се издваш,но
аз те виждам и така.
И мога да те пазя
от съня без да рисувам
ултиматуми.
Аз...мога да те пазя!