автор: AuCO2

Върви, народе озлобени,
подгонен от безброй беди,
от криза безконечна воден
слугувай в чуждите страни!

Че пак науката е слънце,
но веч в душите ни не грей.
Народност тук е мръсна дума
и знание тук не вирей.

Безвестен си ти пак, безславен,
извън историята веч.
Отдавна другите славяни
отидоха напред далеч.

У нас пък братовчеди, братя
оплюваха дедите ни,
безничнстваха непоправимо,
източваха парите ни.

Във мрак потъваме дълбоко
без Вас, Методий и Кирил,
но никой днес не го е грижа
за българския говор мил.