автор: Hemu

(след "Мале сине ...", "Мале , мале ..." дойде реда и на "Мале, малей ...")

То аз ти казух –дъще мъ нидей,
ъм ти не чуваш, свойто знаиш,
що трябваше ти този търтей …
ама зима гу вечи, ши си траиш.
Татку ти е същия, пуглидни гу,
а колку съм си скубала кусити,
що бръчки пулучих зарът негу
е няма що, пучерни си днити.
Рекух ти мъ мале, стига, не гълчи
колку гу омаях дукът ми пристана,
а то друг дъ мъ пуиска не пунечи
то биз малку и мума да си устана.
Ади двети да утидим у кафету
зимала съм най моднити журнали …
Ей млъкнети, чи събудихти дитету
тъман приспах гу, нани тати, нани.
Я аз дъ бързъм чи боба е у гърнету
и дукът ври, да ни кипни и загури…
Тук съм зетку, дай на мен бебиту
ъм то убича деду му да гу приспи.
Скуласах , упрах прустрях пранету
то наща урисия цвитуща край няма,
ъм дубре чи жинити утидуха у кафету,
тъй убичам, куга пу мъжки сме двама.

(а)