І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Но защо! Не мълчи! Да? Не?... Не са нужни думи. Жената разбира по-добре от думите!
ІV Глътка въздух, поредни опити към НИЩОТО... А там... Алкохол – много. Цигари – също. Морфин – ето това ми трябва!
V Желаех да те попитам... Другата, обичаш ли другата?! Ала как да задавам въпроси, ако бурята руши истината?
VІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.
VІІ Време е.
VІІІ Бурята руши част от Душата ми...Мълчиш. Сякаш не знаеш...Е, да помълчим тогава... Стига! Не мога повече – СТОП! Горя, .... горя! Ах, тази СЛАБОСТ! Спри! Не си отивай! Помогни ми да се изправя отново! Ще затихне ли тя – Болката?!....
Моля те, любими, моля те,кажи и да спре!
Помилвай ръцете, преди да се превърнат в лед!
Помилвай гърдите, станаха като восък!
Помилвай очите, не успявям да те зърна!
ІХ ....Слепота
.....Белота
......Тъга
Х Останалата плът не е вече моята!
Ако ВЯРА ми дадеш, значи НЕЩО е останало!
ХІ Пребродих СЕБЕ СИ. Дори ИЗЛИШНОТО.
А устните шепнеха по вятъра.... : “ Да ....., да...., да!”
ХІІ Време е.
ХІІІ Значи : Жива съм! С надежда ще живея!