автор: delyan

Върни ме, любов моя,
към онзи блясък на нощта.
Върни ме, мила моя,
към пясъка в кръвта.
Към ритащия скелет,
непознал умора и секлет.
Към българския долар,
извезан от покойници безчет.

Върни ме, любов моя,
към твойта гръд, небеса,
към космите по ръцете
и беззъбите ти рамена.

Към истинския ненавиждащ скот,
когото умори във втори клас,
към бога богохулник и отца,
към прокурвения педераст.

Върни ми, мила моя, онзи порив към теб,
преди да беше миглите си ти склонила
под небръснатите бузи и очния секрет.
Върни ми, мила моя, онази любов към теб,
в която ме повлече, изплъзна се повоя,
в която ни зачена много, занапред.