автор: dalla

очертавам с тънкописец вените
лесно е да ги намеря
дъждът беснее пак
параноичен
светулките в мен
се засилват
блъскат се около сърцето ми
серенадите на северните градове
говорят с разширените
кръвоносни съдове
на светкавиците

нанси синатра
танцува за нас
върху скрина
прашна, с жълтата рокля
на уморени цветя

паяжини недовършени на болката
съскат като захар във тигана
кофеиновите спектри
разказите на котлона
следващия
по-следващия
основния

аз съм на стените на метрото
без обхват
влажните ми пръсти
лутат се
в безбройните отбивки
от твойта магистрала
телевизорът
е включен
на центрофуга
машината на времето
има нужда от зареждане
с какво се хранят машините на времето?
със теб, със тебе, с теб...

дори дъждът е параноя
дори дъждът ме дебне в гръб
дори дъждът отказва да утихне
дори дъждът не знае как да се държи

светофарите
светят миражно
паважът се смее
с изкъртените си
позеленели зъби
скоро ще продават сняг
там, където по черните шосета продаваха риба
и всички ние
ще сме графити по
собствените си луксозни жилища

само ти и аз не
ние дотогава ще намерим
някой изоставен хотел
с име от сорта на " Морска Роза" или "Линда"
ще търгуваме със ветрила
и ще говорим с облаците
на един ужким език
а всъщност няма нищо истински да можем
пунктирани
и единствените оцелели -
цели оцелели-
в хотел,
направен от парчетата от чужди мебели

на мен нищо не ми трябва
освен ти и шампоан (за боядисана коса....)