Когато откриеш -
човекът до теб е загубен,
загърбен от Бога
и с циреи по лицето.
И бавно спираш да си влюбен,
и бавно уморяваш се да молиш,
забравяш капките в чешмата
и скърцането на вратата
и необръснатите стари рани.
Когато откриеш -
човекът до теб е загубен,
спите с гърбове
и косъм в косъма опира
и никой не е първи буден
и спира всяка злобна забележка,
пускаш парното да грее,
миризмата затлеяла да развее
на първото ви брачно семе.
И един ден откриваш -
човекът до теб го няма.
Заминал задълго, надалеч,
завинаги изчезнал
при близката миризма подземна.
И сам от нея сътворяваш
циреите, капките и косми.
Обръсваш ги, полягаш
чист, изчистен, освежен.
От днес нататък ще си сам.
От днес нататък ще си пак
ерген.