автор: pale_with_fear

Триъгълно се преразказвам
в откъснати пера от дни.
И сянката от белите криле
приглася наранена от стрелите.
Като при разпродажбата на моята душа,
с обявата – забучена в гърдите,
която се огъва като струна
под звуците на залезно море.
Опитвам да живея в настоящето,
но спомените давят пак пространствата,
а моето море се сбира в капката –
откъсната сълза от есента.
Замръзнал, пътят ми е спрял
под висините на Триглав.
Ъглите ми са кървави следи,
забити в кръговете на страха.