Тя разбира,
кротко сдъвква времето
пазено за някой
или нещо
и стопява себе си със силата
скланяйки се тихо -
в ниското.
Там ще ти разказва за водата
и за мекотата на ръцете си.
Болките,
събрани леко в лоното,
с тях -
ще поговори за небето ти.