Смут се сеща в сърцето примряло.
Взор проникнат тревога следи.
И взаимност, през чувство копняло,
пали огън – в очи ми гори.
Утрин с будено слънце разнежвам
тежка гръд,
да налей топлота...
Здрачът с малки звезди се насища
щом погалят косите нозе...
И нега.
Тъй се ражда любов пренаситна,
и сърце низ сърцето расте.
С благослов дух отгоре ме стига,
детска свидност у мен да крепи.