чувството, което ме подтиква
знае мисълта ти
която язди веселопеда
от моето детство
опънати спиците му
са в слънчогледовите ниви
на селцето
колелата са преминали
цялата пътека на мечтите
завити в месала пред огнището
извитото кормило
е осторожно в пътя
на надеждата
който на разсънване
петела ще изпее
"Когато сте заели най-ниската позиция на извитото кормило с глава надолу, ще видите че почти не усещате насрещен вятър."