автор: Wild

Майката на Хулио разчистваше стаята му. Не можеше да разбере как на някой би му доставило удоволствие да живее из цялата тази бъркотия. Навсякъде се търкаляха мръсни и не толкова мръсни чорапи, смачкани листове хартия, струни от китара, химикалки. Вдигна един гащеризон и го огледа - запазен, чист....какво правеше на пода?
Усмихна се и го сгъна. Прибра го в гардероба и огледа стаята на момчето си.
Децата разтяха толкова бързо. В началото са ей-толкова малки късчета месо, които имат нужда от закрила. После се превръщат в побъркани малчугани, търсещи всевъзможни начини да изразходват енергията си. Като тийнейджъри се чудят какво по-лудо да измислят. Започват да развалят успеха си, после ги гонят от училище, бягат от вкъщи, търсят покой в дрогата, прекаляват и умират .....
Хвана метлата и се зае да внедри ред в цялата бъркотия. Наложи се цял час да се мъчи из боклуците на сина си.
Докато сменяше калъфката на леглото, изпищя.
От калъфката изпадна снимка.
Снимка на красиво петнадесетгодишно момиче.
Момиче с червена къдрава коса и проницателни кафяви очи.
И пищеше….
И пищеше….
И пищеше….
После се разплака.
И плачеше….
И плачеше….
И плачеше….
-Анна?
И плачеше….
-Анна?
И плачеше….
-Анна,моля Ви, недейте. Той е добре, ще видите. Ще се оправи! Хулио е силен, има воля! Той знае, че не трябва да се предава, защото тук има хора, които го обичат! Тук има майка, която е готова на всичко за него! Недейте, недейте...... Той знае, знае, знае, че сбърка! И сега има волята да поправи грешките си.
И изведнъж падна на земята….